„Сърце от злато“ започва много добре, първите две-три глави са обещаващи, въвеждащи в загадъчния свят на археологическите разкопки и открития. Картър Уесекс е археолог и преподавател в университет, известна с невероятните си постижения в тази сфера. Описанията ми напомниха на прекрасният сериал „Търсач на реликви“ и специално на най-младият професор и археолог - Сидни Фокс. Сходствата между главните героини са изумителни и си помислих, че Картър ще бъде умна, силна, непримирима и истински професионалист, също като Сидни. Нищо подобно. Може би подходих с прекалено високи очаквания, но познавам творчеството на Уорд и през цялото време имах чувството, че книгата не е написана от нея. 

Обикновено връзките, които създава между мъжките и женските персонажи, са постепенни, трайни и съвършени, но тук е ударила голяма греда. Въпреки тежкото минало на Ник, който е претърпял загуба на близък, не го оправдава за грубото му, арогантно отношение към всички наоколо. Той нарече Картър лека жена, ама буквално така ѝ каза, но с други думи, а тя веднага му прости, когато видя мускулестото му тяло без риза. Умът ми не го побира, как е възможно да е професор, да е прочела безценни книги и да постъпва толкова глупаво, водена уж от химията помежду им, която аз не усетих. 

Успях да довършва „Сърце от злато“, защото историята с изчезналото съкровище ме развълнува повече от диалозите и сцените с основните герои. Второстепенните такива обаче - бяха много забавни и ми помогнаха да изтърпя историята до самия край. 

За съжаление, за златото се разбира в последните двайсет страници и смятам, че Уорд можеше да ни предостави поне още няколко глави с търсенето му, копаенето, разглеждането на карти и дневници, вместо да ни занимава с мрачните настроения ту на Ник, ту на Картър. 

„Сърце от злато“ е история за втория шанс в отношенията между родители и деца, осъзнаването, че семейството е най-важно на този свят и дори да притежаваш планини от злато, ако близките ти не са до теб, то ти си най-бедният човек живял някога. А дали Картър и Ник откриха златото? Прочетете „Сърце от злато“ и ще разберете. :)